От 27 години насам, а с небивала сила и острота от 3-4 години, във всички платени протестърски и мейнстриймовски медии се излива порой от невероятни в своята наглост и безочие лъжи и инсинуации по адрес на нашата социалистическа България.
Как преди 89-та г. Народната република била фалирала и нямало никакво производство, нито износ. Как хората живеели в глад и мизерия. И как Тодор Живков мислел само за кражби и далавери, и харчел народните пари, без да се интересува за народа.
Ето защо искаме отново да ви покажем истината, която всички, които живяха през онова време усещаха със сетивата си и с цялото си същество. Но не знаеха конкретните цифри и факти. А те са внушителни и впечатляващи.
Само за някакви си 20-тина години, от 1970 до 1988 г. България увеличава взривоподобно своя брутен вътрешен продукт. БВП на глава от населението бележи икономически ръст от 254 % – нещо, което в момента е немислимо дори за страни като САЩ, Германия, Англия и Франция. И се получава така, че през 1988 г. по съвкупен брутен вътрешен продукт България прави огромен скок напред и се нарежда на престижното 25-то място в света.
С други думи, приказките на западната пропаганда, че по времето на комунизма държавата ни била фалирала и се чудела какво да прави, са чиста проба лъжи, които нямат ни най-малка връзка с действителността.
Всички знаем, че българинът Джон Атанасов изобретява компютъра. Но не знаем, че в края на социализма България произвежда 45 % от всички компютри, които се правят в социалистическите страни. Това означава, че още тогава ние бяхме първа компютърна сила. Нашите учени и специалисти са водещи в компютърните технологии по онова време. И точно затова след избухването на „демокрацията“ новите ни господари от западните страни влязоха в бясна надпревара коя да открадне повече млади компютърни специалисти от нас. Окрадоха ни най-нагло и безочливо. И сега разправят, че сме били бедна държава с изчезващо население. Ами нали именно безмерната алчност на Запада е виновна за бедственото ни положение сега!
Нека отбележим, че данните, които съобщаваме се пазят в архивите на Националния статистически институт. Те са общодостъпни и всеки, който иска, може да си направи справка за това какво е било по времето на социализма и какво е положението на страната ни сега.
Ако продължим, ще видим, че по времето на социализма се изграждат най-големите заводи и предприятия, които са правени някога в България. Развиват се огромни мощности в сферата на машиностроенето, строителната промишленост, леката и хранително-вкусовата промишленост, строителството. Появяват се отрасли, непознати дотогава в България като фармацевтика, химия, електроника, нефтопреработваща промишленост. Предприятия – гиганти, каквито няма в цяла Европа, работят на територията на нашата страна. И ако направим един паралел, ще видим, че през довоенната 1939 г. в промишлеността на страната ни работят едва стотина хиляди души. А през 1989 г. тази бройка вече е 1 530 000 души.
Ами невероятното българско селско стопанство? Само обработваемата площ се измерва в стотици милиони декари плодородна земя. Именно през този период ТКЗС-тата доказаха своята изключителна ефективност, която няма аналог и сега. По времето на тъй наречения „комунизъм“ бяха построени над 2 000 язовира. По различни методи се напояваха над 12 милиона декара земя, които раждаха хиляди тонове плодове и зеленчуци за вътрешния пазар и за износ
И ако тогава всичко беше изключително евтино, това се дължеше на напълно механизираната и отчасти автоматизирана обработка на селскостопанската продукция. На иновативното капково напояване, обхващащо над 35 % от обработваемата земя, чиито системи след 89-г. бяха разграбени и разпродадени. На научните институти, които селектираха нови сортове. На цялата научна и инженерна мисъл, впрегната в нашето земеделие. За сравнение само, ще посочим, че през 1988 г. се произвеждаха 140 хиляди тона пресни плодове, а сега едва ги докарваме до 4 -5 хиляди тона. Доматите тогава ежегодно бяха по 80 хиляди тона, а сега с мъка, по нивички и оранжерийки хората правят около 1 000 тона на година. Само зеленчукови консерви, по онова охулвано време на социализма, се правеха от порядъка на 350 хиляди тона годишно.
Този творчески и съзидателен живот, който водехме,пресните, вкусни и екологично чисти продукти, произвеждани по Български държавен стандарт, които консумираха хората тогава, вдигнаха невероятно много и самата продължителност на живота. Ако преди Втората световна война средната продължителност на живота в България е била 52 години, то през 1989 г. тя вече беше 71 години. Докато продължителността на човешкия живот в България през 2015 г. е 62,4 години. Огромна разлика нали? И страхотен срив!
За жизнения стандарт на хората, за социалистическата енергетика, машиностроенето, корабостроенето и т.н. ние от Skandalno.net ще говорим в следващи статии. За да стане ясно на дървените соросоидно-протестърски и герберски глави, че онова което изгубихме по времето на ненавиждания от тях „комунизъм“, няма аналог в цялата 1 300-годишна история на България.
И че ако не си върнем отново социализма и нашата Народна република, няма никога да живеем така дълго. И безгрижно, и щастливо. Защото онова, което е във възможностите на държавата, частникът и „невидимата ръка на пазара“ не могат никога да постигнат. По простата причина, че частникът трупа само за себе си. И изобщо не мисли за хората и държавата. Или казано с други думи- социалистическият работник работи само за себе си, а капиталистическия труженик трябва да издържа с труда си и собственикът-милионер и милиардер с частните му самолети, имения и всички произтичащи от тях последици. Skandalno.net
Автор: Иво Македонски, Skandalno.net
